Могат ли кучетата да усетят кога някой ще умре

М огат ли кучетата да усетят смъртта? Много собственици на четириноги споделят, че са забелязвали как питомците им се държат различно около тежко болен човек или роднина, който е на път да умре. В интернет можете да откриете много истории, които потвърждават тезата, че косматите ни другари сякаш усещат, че даден човек скоро ще си отиде от този свят. Дали обаче всички те не са просто поредица от съвпадения? Или четириногите ни спътници действително усещат смъртта? Древните хора, изглежда, са били на това мнение.

Снимка: iStock

Темата за това дали кучетата могат да усетят, когато някой ще умре, е едновременно мистериозна и дълбоко вълнуваща. В продължение на векове хората са споделяли истории за четириногите си другари, които проявяват странно поведение в дните или дори часовете преди смъртта на стопанина или член на семейството си. В интернет можете да откриете много истории, които потвърждават тезата, че кучетата сякаш усещат, че даден човек скоро ще си отиде от този свят. Дали обаче всички те не са просто поредица от съвпадения? Или четириногите ни спътници действително усещат смъртта? Макар науката все още да няма категоричен отговор, все повече изследвания подкрепят идеята, че животните действително са удивително чувствителни към промените в човешкото тяло и емоционалното ни състояние – включително и към онези, които съпътстват и предшестват края на живота.

На първо място, трябва да си припомним, че обонянието на кучетата е около 10 до 100 хиляди пъти по-силно от това на човека. Това означава, че четириногите ни другари могат да доловят дори най-фините химични промени, които настъпват в тялото ни. Когато човек е болен или умира, в организма му настъпват метаболитни изменения – отделят се различни миризми чрез потта, дъха или кожата. За нас тези промени са невидими и неуловими, но за кучетата те са като силен сигнал, който не може да бъде пренебрегнат. Именно затова много стопани разказват как питомците им започват да се държат по-особено – по-тихи са, по-привързани или, обратното, неспокойни или тревожни – в дните преди човекът да си отиде.

Снимка: iStock

Не бива да забравяме и, че домашните ни любимци са изключително чувствителни към емоциите на хората и умеят да ги отразяват. Има изследвания по темата, които показват, че кучетата улавят дори най-фините промени в гласа, мимиките и дори пулса ни. Затова и, ако човек се чувства слаб, тревожен или изплашен, животното може да реагира със загриженост, да търси физическа близост, да ближе ръцете и краката му или просто да стои до него. Тази емоционална емпатия често кара хората да вярват, че животното „знае“ какво предстои.

Има и реални случаи, документирани от лекари и учени, в които се описват кучета, живеещи в болници или старчески домове, които са показали особено поведение около пациенти, които са на края на живота си. Например, някои от четириногите инстинктивно избират да седнат до хора, чието състояние се влошава, без да са получили какъвто и да е било сигнал от медицинския персонал. Това поведение подхранва убеждението, че животните действително имат нещо като шесто чувство що се отнася до хора, които са на края на живота си. 

Снимка: iStock

Важно е обаче да подчертаем, че няма доказателства в подкрепа на тезата, че кучетата разбират смисъла на смъртта така, както ние. Четириногите ни другари не съзнават понятия като „край“ или „загуба на живот“ в човешкия смисъл. Четириногите по-скоро реагират на физически и енергийни промени – миризми, звуци, ритъм на дишане или движение. За тях това са знаци, че нещо не е наред, и те действат според инстинкта си за защита и принадлежност. И все пак, дори без да разбират смъртта философски, кучетата демонстрират дълбока лоялност и способност за обич, която не спира дори в последните мигове на любимия им човек. Множество разкази свидетелстват как четириногите не се отделят от болните си стопани, лежат до тях с часове и дори скърбят след загубата им. Това е нещо, което трудно може да се обясни само с биология – тук има и емоционална връзка, изградена след години на взаимно доверие, привързаност и съвместен живот.

Кучета, смърт и фолклор

От древни времена кучетата присъстват не само в ежедневието на хората, но и са част от вярванията, митовете и фолклора – често свързвани със смъртта, отвъдното и духовния свят. Тези животни, които днес са най-верните другари и компаньони, които можем да имаме, са възприемани като същества, които стоят „на границата“ между света на живите и света на мъртвите. Затова не е изненадващо, че почти всяка култура на света има своите легенди и символика, свързани с кучетата, които предсказват, придружават или пазят душите след смъртта. 

Снимка: iStock

В древногръцката митология най-известният символ на смъртта е кучето Цербер – триглавият пазач на подземното царство, който не позволява на душите да напуснат света на мъртвите.  

Подобни митове има и в келтската традиция – там съществува „ку сий“ (Cù Sìth) – голямо зелено куче, което се появява като предвестник на смъртта. Според легендата, ако човек чуе неговия лай три пъти, това е предупреждение, че душата му скоро ще бъде прибрана.

В скандинавската митология съществува Грам (Garmr) – страховито куче-пазач на подземния свят, който често се сравнява с Цербер. Неговото име се свързва със страшните времена на Рагнарок – края на света. Древният египетски бог Анубис пък е с глава на чакал или куче и е олицетворение на смъртта, мумифицирането и балсамирането и именно той придружава душите до подземния свят. 

Снимка: iStock

В славянските вярвания кучето също често се явява посредник между света на хората и духовете. Смятало се е, че душата на починалия човек може да се върне у дома в първите дни след смъртта и само животното е способно да я усети. Затова в някои райони след погребение стопаните наблюдавали поведението на кучето – ако то стои пред прага и не влиза, те вярвали, че духът на починалия все още е наоколо. Според друго вярване пък се смятало, че кучето може да пази дома от зли сили, които искат да отвлекат душата. 

В българския фолклор кучето също е образ, натоварен с особено значение. Смята се, че то има способността да усеща невидимото – духове, демони, самодиви и дори смъртта. Според старите поверия, ако кучето вие продължително през нощта, то усеща приближаването на смъртта или зъл дух. В някои села хората вярвали, че виещото куче предупреждава, че някой от близките ще се спомине. 

В християнската символика кучетата понякога също се свързват със смъртта, макар и по по-различен начин. В някои народни тълкувания, четириногите се възприемат като пазители на душата, която преминава в отвъдното, или като знак за вярност дори и след края на живота. Неслучайно в много гробища по света могат да се видят статуи на кучета, положени до надгробни камъни – символ на вечна вярност, обич и приятелство.

Снимка: iStock

В ирландските предания се казва, душите на мъртвите поемат по своя път към небето, водени от глутница хрътки. В митовете на Мезоамерика (обхващаща голяма част от Мексико и Централна Америка) пък се твърди, че кучетата превеждат мъртвите през осемте нива на подземния свят. В някои части на Перу дори се смята, че ако чуете вой на куче през нощта, това е знак, че някой човек или е умял, или скоро му предстои да напусне този свят.

От Африка до Япония, от северните легенди до българските народни вярвания – кучето се появява като вестител, водач и пазител на границата между живота и смъртта. Някои го свързват с предчувствие и интуиция, други – с вярност и жертвоготовност. Затова може би не е случайно, че днес хората казват, че кучетата „усещат смъртта“ или че „виждат онова, което ние не можем“. От фолклора до съвременността, четириногите остават свързани с мистерията на живота и края му – като напомняне, че верността и любовта могат да преминат дори отвъд границите на смъртта.

Черните кучета във фолклора

На Британските острови се смята, че появата на черни кучета, особено ако са членове на групата на хрътките, показва приближаваща смърт. Дори в ранна модерна епоха има едно особено отношение към черните четириноги, а феновете на Шерлок Холмс и сър Артър Конан Дойл могат да разпознаят този образ като вдъхновение за класиката „Баскервилското куче“. И, логично възниква и въпроса: Възможно ли е фактите да се крият зад измислицата. Също както едно черно куче се слива с непрогледната нощ?

Снимка: iStock

В немския фолклор също съществува образът на „Черното куче“ („Schwarze Hund“), който броди из горите и пътищата на Северна Германия. Според някои легенди това е духът на нечестив човек, превърнат в куче, за да изкупи греховете си, а в други - пазител на гробове. Във Франция и Испания пък има легенди за черни кучета, които водят изгубените души през нощта.

Любопитното е, че в някои култури черното куче има и положителна символика. В Япония, например, се смята, че то гони зли духове и носи късмет на дома. В част от латиноамериканските вярвания пък черното куче е пазител на мъртвите и придружител на душите по пътя към отвъдното – така, както древните ацтеки са вярвали в свещеното Мексиканско голо куче (Xoloitzcuintli).

Дали черното куче е символ на смърт, или на защита, зависи от гледната точка. То винаги е стояло на прага между светлината и тъмнината, живота и смъртта – мистично същество, което кара хората да се замислят за невидимото. Може би затова то присъства в толкова много легенди – защото черният му силует не е просто страшен, а дълбоко човешки: напомняне за вярност, тайна и вечност.

Снимка: iStock

Могат ли животните да усетят смъртта?

Истината е, че няма официално документирани случаи на кучета, предсказващи смъртта. Няма как да знаем дали и как животните могат да усетят, че някой умира. И дали действително това е възможно. Въпреки това, има много свидетелства, че четириногите имат различно поведение, когато са около умиращ човек: те са по-внимателни и кротки. Разбира се, трудно е да бъдем обективни в подобна ситуация, за това и този тип наблюдения са силно пристрастни. 

Независимо дали действително усещат смъртта или не, едно е сигурно – кучетата забелязват липсата на даден човек или друг домашен любимец. Загубата – било то на член на семейството ви или на друго куче, ще остави питомеца ви объркан и притеснен, чудейки се защо нещата са се променили.

Снимка: iStock

Умиращите хора, както и животните, на които не им остава много на този свят, са склонни да се държат по различен начин. Четириногите могат да разчетат този език на тялото и да реагират по съответния начин. Ако, да речем, сте тъжни или разтревожени, косматият ви другар ще има поведение, различно от това, ако сте щастливи

Може би кучетата улавят човешките тревоги и тъга. И се опитват да предложат утеха, смятайки че даден умиращ човек е в беда. 

Научните изследвания показват, че забележителното обоняние на четириногите им помага да усетят и най-фините промени в човешките емоции. Например, вашата собствена миризма се променя в зависимост от настроението ви, а домашният ви любимец моментално може да индикира тези промени. За това не е изключено четириногите да могат да доловят специфична миризма, свързана с умирането. Може би умиращите клетки имат специфичен аромат, или органите, които спират работа... Уви, всичко остава в сферата на догадките.

Могат ли кучетата да усетят смъртта? Може би. Домашните ни любимци със сигурност долавят промените, свързани със смъртта при хората и инстинктивно се опитват да утешат умиращите. Не липсват доказателства в подкрепа на тезата, че четириногите имат своя форма на скръб и я проявяват чрез поведение, съответстващо на емоциите им. 

Снимка: iStock

В заключение, въпросът дали кучетата могат да усетят смъртта остава обвит в мистерия, но едно е сигурно – четириногите ни другари имат изключителна интуиция и сетива, които далеч надминават човешките. Докато науката търси точни обяснения, животът ни предлага безброй истории, които подсказват, че домашните ни любимци действително долавят онова, което ние не можем да видим или разберем. Те улавят миризмата на болест, промените в поведението, в енергията, дори в дишането на своя човек. И най-вече – усещат емоцията, тъгата, страха и тревогата, които често съпътстват последните мигове на някого. 

Може би именно в това се крие магията на кучетата – в способността им да бъдат с нас във всеки момент, без да има нужда от думи. Те просто са тук, присъстват и ни подкрепят. Понякога тихо лягат до леглото на болния си стопанин, друг път чакат с дни пред прага, отказвайки да приемат липсата. Това не е суеверие или инстинкт, а чиста форма на обич и вярност, каквито само едно куче може да покаже.

Вижте още:

11 неща, които кучето усеща преди нас